Откриватели – 1

Откриватели – 1

Ключови думи:

Асеновци – 9 век – 1574 – поп Богомил – Ореш – меден камък - Каква е връзката между всички тях и накъде водят? Кое е видимо за очите и кое остава скрито?

1. Старото име на с. Асеновци е Осма Калугерово по името на минаващата край него река "Осъм" и предание, че в землището на селото имало манастир, в който живеели калугери.
2. Вероятно този манастир или църковен храм има връзка с разцвета на България през 9 век

Има и връзка с поп Богомил в по-късен етап от време. Богомилите са идейните последователи на учението на български свещеник, живял по време на царуването на цар Петър I (927-969), известен като Поп Богомил. Първите сведения^[1] за появата на богомилството говорят за враждебното отношение на Цариградската патриаршия към него и за окачествяването му като вредна за интересите на църквата и държавата манихейска ерес, примесена с павликянство.^[2]

3. През или около 1574 там се случват събития важни по своему
4. Ореш - След засилена римокатолическа пропаганда павликяните, чиито далечни наследници са жителите на с. Ореш били превърнати в католици и това обстоятелство слага отпечатък в духовното им развитие през последните 300 години. Покръстването на павликяните в Свищовско трябва да се отнася към времето от 1365 г. до 1369 г. или може би към годините 1245 до 1291 г. Първите сведения за село Ореш след падането на България под османска власт срещаме през 1450 г., когато село Павликянско Орешани имало 37 домакинства. Тъкмо в с. Ореш се ражда един от първенците на българо-католиците, отдали всичките си сили за духовното развитие на народа през XVII век по пътя на политическо му освобождение на — Филип Станиславов „епископ на Велика България“, написал първата българска печатна книга — „ Абагар“, издадена в Рим през 1651 г. Според Стансилавов, между 1625 и 1630 година, 30 павликянски семейства от селото приемат исляма.^[1] Определено може да се каже, че под влиянието на католическото духовенство в с. Ореш и другите католически села са засегнати всички по-важни традиции в частния и обществения живот на населението. Авторитетът на свещениците пораства, когато пасионистите получават разрешение да строят в енориите си скъпи и големи черкви. Строежът в с. Ореш започва на 25. II. 1851 г. и завършва на 31.V. 1857 г. по времето на отец Мариян Дипонцо. Строителството е разрешено със султански указ.

От доклада на епископ Филип Станиславов става ясно, че и една част от павликяните в с. Ореш са приели исляма между 1625–1630 г.

В района на селото и в околността му има извори от карстов произход, на които са построени чешми: Горната чешма, Долната чешма, Средната чешма — 1840 година, Крайната чешма, Хаджиевата чешма и Турската чешма, както и в местностите Мочур, Дядовата — Иванчова ралпа, Кръста, Бента и Бендера. Защитена местност „ Кайкуша“, обявена със Заповед № 438 / 02.08.1978 г., с площ 240 ха. включва остатък от влажна зона в бившата Свищовско — Беленска заливна низина е включена в природен парк „Персина“, определен от Закона за защитените територии.

6. Това е единственото, което намерих за меден камък, но може и да има нещо друго, което да ми убягва.

Природна забележителност „Кован кая”(Меден камък) – площ 78,90 ха.Охранява се от Държавното лесничество „Харманли” под контрола на РИОСВ – Хасково. Тази природна забележителност е обявена с цел опазването на редки и застрашени растения и животни. Това е едно от малкото места в България, където гнездят белоглави, египетски лешояди, черен лешояд(наричан още картал), черни щъркели,
както и множество южни видове като син скален дрозд и скална зидарка. Тук се срещат и световнозастрашените­ сухоземни костенурки.
Природната забележителност се намира в Източните Родопи, по поречието на р.Арда, която траките са наричали Бяла река. В непосредствена близост до гр.Маджарово, по пътя за с.Бориславци, Хасковска област. Със същото наименование има още 3 защитени природни забележителности в областта.