Monday, January 3, 2011

Откриватели – 1


Откриватели – 1

Ключови думи:
Асеновци – 9 век – 1574 – поп Богомил – Ореш – меден камък - Каква е връзката между всички тях и накъде водят? Кое е видимо за очите и кое остава скрито?

  1. Старото име на с. Асеновци е Осма Калугерово по името на минаващата край него река "Осъм" и предание, че в землището на селото имало манастир, в който живеели калугери.
  2. Вероятно този манастир или църковен храм има връзка с разцвета на България през 9 век
Има и връзка с поп Богомил в по-късен етап от време. Богомилите са идейните последователи на учението на български свещеник, живял по време на царуването на цар Петър I (927-969), известен като Поп Богомил. Първите сведения[1] за появата на богомилството говорят за враждебното отношение на Цариградската патриаршия към него и за окачествяването му като вредна за интересите на църквата и държавата манихейска ерес, примесена с павликянство.[2]
  1. През или около 1574 там се случват събития важни по своему
  2. Ореш - След засилена римокатолическа пропаганда павликяните, чиито далечни наследници са жителите на с. Ореш били превърнати в католици и това обстоятелство слага отпечатък в духовното им развитие през последните 300 години. Покръстването на павликяните в Свищовско трябва да се отнася към времето от 1365 г. до 1369 г. или може би към годините 1245 до 1291 г. Първите сведения за село Ореш след падането на България под османска власт срещаме през 1450 г., когато село Павликянско Орешани имало 37 домакинства. Тъкмо в с. Ореш се ражда един от първенците на българо-католиците, отдали всичките си сили за духовното развитие на народа през XVII век по пътя на политическо му освобождение на — Филип Станиславов „епископ на Велика България“, написал първата българска печатна книга — „ Абагар“, издадена в Рим през 1651 г. Според Стансилавов, между 1625 и 1630 година, 30 павликянски семейства от селото приемат исляма.[1] Определено може да се каже, че под влиянието на католическото духовенство в с. Ореш и другите католически села са засегнати всички по-важни традиции в частния и обществения живот на населението. Авторитетът на свещениците пораства, когато пасионистите получават разрешение да строят в енориите си скъпи и големи черкви. Строежът в с. Ореш започва на 25. II. 1851 г. и завършва на 31.V. 1857 г. по времето на отец Мариян Дипонцо. Строителството е разрешено със султански указ.
От доклада на епископ Филип Станиславов става ясно, че и една част от павликяните в с. Ореш са приели исляма между 1625–1630 г.
В района на селото и в околността му има извори от карстов произход, на които са построени чешми: Горната чешма, Долната чешма, Средната чешма — 1840 година, Крайната чешма, Хаджиевата чешма и Турската чешма, както и в местностите Мочур, Дядовата — Иванчова ралпа, Кръста, Бента и Бендера. Защитена местност „ Кайкуша“, обявена със Заповед № 438 / 02.08.1978 г., с площ 240 ха. включва остатък от влажна зона в бившата Свищовско — Беленска заливна низина е включена в природен парк „Персина“, определен от Закона за защитените територии.
6. Това е единственото, което намерих за меден камък, но може и да има нещо друго, което да ми убягва.
Природна забележителност „Кован кая”(Меден камък) – площ 78,90 ха.Охранява се от Държавното лесничество „Харманли” под контрола на РИОСВ – Хасково. Тази природна забележителност е обявена с цел опазването на редки и застрашени растения и животни. Това е едно от малкото места в България, където гнездят белоглави, египетски лешояди, черен лешояд(наричан още картал), черни щъркели,
както и множество южни видове като син скален дрозд и скална зидарка. Тук се срещат и световнозастрашените­ сухоземни костенурки.
Природната забележителност се намира в Източните Родопи, по поречието на р.Арда, която траките са наричали Бяла река. В непосредствена близост до гр.Маджарово, по пътя за с.Бориславци, Хасковска област. Със същото наименование има още 3 защитени природни забележителности в областта.

3 comments:

  1. Ореш е част от област населени с павликяни (Павликянството е често свързвано от днешните изследователи с манихейството и богомилството и характеризирано, в сравнение с по-умерената доктрина на последното, като изповядващо "краен дуализъм". ...)
    За Ореш - Селото се нарича Павликянско Орешане през 15 век това някъде обяснява година 1574
    Меден Камък ми идва твърде далеч чак в Хасково макар и по права линия...но аз първо ми се ще да разбера за манастира в Асеновци (Осма Калугерово), какво е останало там и въобще историята му ....когато се хване началото е по-лесно да се разбере и края...Не мисля, че това е гатанка, това е човешка история на един род през вековете...Нещо, което тези хора са правили за благото и са успели да го запазят по начин, който на нас сега ни убягва да го видим и прозрем...
    Всичко започва от строежа и от първия обитател там. Селяните му викали Щърко, защото бил много слаб и много висок, но църковното му име е било друго....Звучи ми като Ангеларий но нямам 100% сигурност за това....
    За Меден камък намерих и някои химически обяснения като "син камък" "натриев сулфат"...но си мисля, че това или е местност или е знак....
    За манастира в Асеновци (Осма Калугерово) друг храм е имало там преди него от езическо естество...

    ReplyDelete
  2. От събраните данни за историческото минало, въз основа на изложените в музейната
    сбирка археологични находки може да се заключи, че в границите на селото е имало
    живот през един продължителен период от време. Най-ранните материали се отнасят ...към
    медно-каменната епоха (V-IV век пр. н. е.) и бронзовата епоха (IV-II хилядолетие пр. н. е.),
    освен такива и от желязната епоха, римското владичество и цялото българско средновековие
    до падането под османското владичество на Плевенския
    край. Покрай селото е минавал път, който свързвал Велико Търново със София –
    т. нар. Търновски път, и друг, идващ от Никопол през Балкана
    за Цариград. И двата били застлани с камъни, трасетата
    на които личат и до днешни дни. Селото се е състояло
    от три махали, раздалечени на около километър една от друга.
    По време на татарските нашествия махалите са разрушавани
    3 пъти и после възстановявани.
    След нахлуване на селджукските турци, по предание
    трите махали заедно с изградения манастир са изгорени,
    а част от населението избито. Калугерите се изселват
    в Румъния, а останалата част от населението забягва
    към Балкана и се заселват с.Торос, Ловешко. Турците заграбват
    всички плодородни земи, но остават без работна ръка,
    което довежда до допускане на завръщане на преселените
    българи в родните места, влючително и на забегналите
    калугери в Румъния. Така било заселено ново село на левия
    бряг на р. Осъм, наречено Калугерово, на името на заселилите
    се калугери. След време за разлика от много други
    селища от страната със същото название е сложена прибавката
    Усма, а по-късно Осма, понеже било заселено на р.
    Осъм. Наименованието Осма Калугерово се запазва до 1950
    г., когато селото се преименува на село Асеновци.See more

    ReplyDelete
  3. От събраните данни за историческото минало, въз основа на изложените в музейната
    сбирка археологични находки може да се заключи, че в границите на селото е имало
    живот през един продължителен период от време. Най-ранните материали се отнасят ...към
    медно-каменната епоха (V-IV век пр. н. е.) и бронзовата епоха (IV-II хилядолетие пр. н. е.),
    освен такива и от желязната епоха, римското владичество и цялото българско средновековие
    до падането под османското владичество на Плевенския
    край. Покрай селото е минавал път, който свързвал Велико Търново със София –
    т. нар. Търновски път, и друг, идващ от Никопол през Балкана
    за Цариград. И двата били застлани с камъни, трасетата
    на които личат и до днешни дни. Селото се е състояло
    от три махали, раздалечени на около километър една от друга.
    По време на татарските нашествия махалите са разрушавани
    3 пъти и после възстановявани.
    След нахлуване на селджукските турци, по предание
    трите махали заедно с изградения манастир са изгорени,
    а част от населението избито. Калугерите се изселват
    в Румъния, а останалата част от населението забягва
    към Балкана и се заселват с.Торос, Ловешко. Турците заграбват
    всички плодородни земи, но остават без работна ръка,
    което довежда до допускане на завръщане на преселените
    българи в родните места, влючително и на забегналите
    калугери в Румъния. Така било заселено ново село на левия
    бряг на р. Осъм, наречено Калугерово, на името на заселилите
    се калугери.

    ReplyDelete