Когато Ангеларий пристигна в манастира край селото той все още не беше завършен. Хората от селото бързо го забелязаха и му дадоха прякора Щърко. Високата му и слаба фигура често се виждаше горе на баира над самия манастир. Селяните сякаш се опитваха да проследят накъде е отправен взора му и мнозина се питаха, чакаше ли някого Щърко или просто се наслаждаваше на топлите слънчеви лъчи преди задаващата се дълга зима.
Няколко месеца по-късно една сутрин селяните не го видяха на обичайното му място и започнаха да се питат един друг дали си е заминал ненадейно или е легнал болен от нещо. Бяха свикнали седмици наред да го го виждат там. когато изкарваха добитъка на паша и отсъствието му беше сигнал, че нещо се е случило.
Монаха нямаше близки хора в селото, с които да се беше сприятелил и с които да хортуваше. Но всички забелязаха, че избягва местното отче, който щом го видеше започваше да си мърмори нещо под носа и бързаше да го отмине.
Имаше един човек обаче, който си имаше приказка с него и това беше старата баба Тета, знахарката на селото. Никой не знаеше защо Щърко се отбиваше понякога при нея, какво правеше и какво си хортуваха. Тета не беше от приказливите, знаеше тайните на всяка къща, но думите от устата и излизаха трудно, предварително добре премерени и падащи на място.
Герзата обаче реши да се престраши и да намине край нейната къща. Взе под мишница вързоп с дузина пресни яйца и се запъти към края на селото, където се намираше къщурката на баба Тета до пътя, който водеше към царския град.
Тета видя Стоян Герзата още от далечината. Зрението и не беше отслабнало с годините, нито пък усещането и кой за какво я търси. И сега знаеше, че не бърка. Жужнали бяха трите махали от питания за Ангеларий. Ако и да не хортуваше много с хората, почти всички имаха боязън и страхопочитание от него, като от свят човек. Малко приказваше, но излишна дума от устата му не излизаше. Малцина знаеха, това което тя знаеше за Ангеларий, но такава беше нейната съдба да знае много и малко да приказва.
Пое яйцата от вързопа на Герзата оглеждайки го набързо отгоре до доле. Пръкна се в нейните ръце, този все още хилав мъж. Десето дете беше на Иван Герзата, който от първата си жена беше придобил 6 деца, а от втората (която прибра след смъртта на първата), още 4. Майката на Стоян, Тота беше работлива, но болнава жена и сина и приличаше на нея, както по лице така и по болнавост. Но никому не отказваше труда си и помощта си, та и селяните си го обичаха.
Искаше Герзата да попита старата жена за Ангеларий, но в очите и прочете че тя вече знаеше той защо е там и че нищо нямаше да излезе от нейната уста, ако и да знаеше нещо. Похуртуваха си за общи неща, за бебето на хубавата Стояна, което се беше родило нощеска, за дъжда, който преди два дена изненада горната махала, а в долната и капка на капна. На изпроводяк баба Тета само му рече, че скоро в село ще има гости, така и показвали птиците и звездиците по небето.
Тета видя Стоян Герзата още от далечината. Зрението и не беше отслабнало с годините, нито пък усещането и кой за какво я търси. И сега знаеше, че не бърка. Жужнали бяха трите махали от питания за Ангеларий. Ако и да не хортуваше много с хората, почти всички имаха боязън и страхопочитание от него, като от свят човек. Малко приказваше, но излишна дума от устата му не излизаше. Малцина знаеха, това което тя знаеше за Ангеларий, но такава беше нейната съдба да знае много и малко да приказва.
Пое яйцата от вързопа на Герзата оглеждайки го набързо отгоре до доле. Пръкна се в нейните ръце, този все още хилав мъж. Десето дете беше на Иван Герзата, който от първата си жена беше придобил 6 деца, а от втората (която прибра след смъртта на първата), още 4. Майката на Стоян, Тота беше работлива, но болнава жена и сина и приличаше на нея, както по лице така и по болнавост. Но никому не отказваше труда си и помощта си, та и селяните си го обичаха.
Искаше Герзата да попита старата жена за Ангеларий, но в очите и прочете че тя вече знаеше той защо е там и че нищо нямаше да излезе от нейната уста, ако и да знаеше нещо. Похуртуваха си за общи неща, за бебето на хубавата Стояна, което се беше родило нощеска, за дъжда, който преди два дена изненада горната махала, а в долната и капка на капна. На изпроводяк баба Тета само му рече, че скоро в село ще има гости, така и показвали птиците и звездиците по небето.
No comments:
Post a Comment