Жената от Света София част 2

 Когато кацнахме в Истанбул ми трябваха поне 20 минути за да изляза от самолета и това беше края. Полета до Кувейт беше затворен за мен. Паниката е нормално състояние в такъв момент. Слава богу познанияа ми на английски бяха достатъчни за да разбера, че тъй като закъснението не е по моя вина турските авиолинии ми осигуряват хотел и храна до следващия полет на другия ден вечерта. Идеята да остана в Истанбул си беше плашеща на фона на това, че не познавах никого тук и нямах никакви турски лири.

Пътя до хотела беше скучен и дълъг до момента, в който видях нея голямата Констнтинополска църква/Цариградската джамия на Света София... Първия ни взаимен поглед с нея специален, магически. Усещах, че има много да ми казва, но времето за това трябваше да дойде. Не беше усещане за нещо видяно преди, по-скоро за място което е трябвало да видя за да получа своето послание. Бях изпратена на среща с някого, за когото нищо не знаех.

     Хотел "Гранд Вашингтон" беше далеч от това, което подсказваше името му, но вътре беше чистичко и уютно. Бързах да усетя допира на възглавничката уморена от напрежението през последните часове

Source

     На другия ден още в 5.25 мюезина от съседната джамия ме събуди приканвайки ме за първата сутрешна молитва. Чувах ясно думите на имама и като ехо чувах гласовете и на другите имами от джамиите наоколо. Беше хубаво като усещане, но твърде раничко за мен :)