Един човек помолил приятеля си да му даде коня си за да отиде в съседното село. Приятелят му обаче му отказал. Човека много се обидил, ядосал се, казал му "толкоз добрини съм ти направил, а ти сега ми отказваш" тръшнал вратата и излязал.
На другия ден среща на пътя запъхтял се от тичане селянин. "Какво става?" попитал го
"Стана тя, каквато стана... Хора от нашето село тръгнали с конете си за съседното село, а моста по който минавали пропаднал в реката и всички се издавили"
Замислил се човека и тръгнал към дома на приятеля си.
"Вчера ти бях много ядосан, че не ми даде коня си, но днес виждам, че Божията промисъл те е водила по неведомите си пътища. Сега щях да съм удавен в реката, ако не беше ми отказал...
На другия ден среща на пътя запъхтял се от тичане селянин. "Какво става?" попитал го
"Стана тя, каквато стана... Хора от нашето село тръгнали с конете си за съседното село, а моста по който минавали пропаднал в реката и всички се издавили"
Замислил се човека и тръгнал към дома на приятеля си.
"Вчера ти бях много ядосан, че не ми даде коня си, но днес виждам, че Божията промисъл те е водила по неведомите си пътища. Сега щях да съм удавен в реката, ако не беше ми отказал...
No comments:
Post a Comment