Притча

   Един човек помолил приятеля си да му даде коня си за да отиде в съседното село. Приятелят му обаче му отказал. Човека много се обидил, ядосал се, казал му "толкоз добрини съм ти направил, а ти сега ми отказваш" тръшнал вратата и излязал.
   На другия ден среща на пътя запъхтял се от тичане селянин. "Какво става?" попитал го
"Стана тя, каквато стана... Хора от нашето село тръгнали с конете си за съседното село, а моста по който минавали пропаднал в реката и всички се издавили"
   Замислил се човека и тръгнал към дома на приятеля си.
   "Вчера ти бях много ядосан, че не ми даде коня си, но днес виждам, че Божията промисъл те е водила по неведомите си пътища. Сега щях да съм удавен в реката, ако не беше ми отказал...

Пътуване във времето - Ангеларий и манастира

Когато Ангеларий пристигна в манастира край селото той все още не беше завършен. Хората от селото бързо го забелязаха и му дадоха прякора Щърко. Високата му и слаба фигура често се виждаше горе на баира над самия манастир. Селяните сякаш се опитваха да проследят накъде е отправен взора му и мнозина се питаха, чакаше ли някого Щърко или просто се наслаждаваше на топлите слънчеви лъчи преди задаващата се дълга зима.

    Няколко месеца по-късно една сутрин селяните не го видяха на обичайното му място и започнаха да се питат един друг дали си е заминал ненадейно или е легнал болен от нещо. Бяха свикнали седмици наред да го го виждат там. когато изкарваха добитъка на паша и отсъствието му беше сигнал, че нещо се е случило.

    Монаха нямаше близки хора в селото, с които да се беше сприятелил и с които да хортуваше. Но всички забелязаха, че избягва местното отче, който щом го видеше започваше да си мърмори нещо под носа и бързаше да го отмине.

    Имаше един човек обаче, който си имаше приказка с него и това беше старата баба Тета, знахарката на селото. Никой не знаеше защо Щърко се отбиваше понякога при нея, какво правеше и какво си хортуваха. Тета не беше от приказливите, знаеше тайните на всяка къща, но думите от устата и излизаха трудно, предварително добре премерени и падащи на място.

    Герзата обаче реши да се престраши и да намине край нейната къща. Взе под мишница вързоп с дузина пресни яйца и се запъти към края на селото, където се намираше къщурката на баба Тета до пътя, който водеше към царския град.
    Тета видя Стоян Герзата още от далечината. Зрението и не беше отслабнало с годините, нито пък усещането и кой за какво я търси. И сега знаеше, че не бърка. Жужнали бяха трите махали от питания за Ангеларий. Ако и да не хортуваше много с хората, почти всички имаха боязън и страхопочитание от него, като от свят човек. Малко приказваше, но излишна дума от устата му не излизаше. Малцина знаеха, това което тя знаеше за Ангеларий, но такава беше нейната съдба да знае много и малко да приказва.
    Пое яйцата от вързопа на Герзата оглеждайки го набързо отгоре до доле. Пръкна се в нейните ръце, този все още хилав мъж. Десето дете беше на Иван Герзата, който от първата си жена беше придобил 6 деца, а от втората (която прибра след смъртта на първата), още 4. Майката на Стоян, Тота беше работлива, но болнава жена и сина и приличаше на нея, както по лице така и по болнавост. Но никому не отказваше труда си и помощта си, та и селяните си го обичаха.
     Искаше Герзата да попита старата жена за Ангеларий, но в очите и прочете че тя вече знаеше той защо е там и че нищо нямаше да излезе от нейната уста, ако и да знаеше нещо. Похуртуваха си за общи неща, за бебето на хубавата Стояна, което се беше родило нощеска, за дъжда, който преди два дена изненада горната махала, а в долната и капка на капна. На изпроводяк баба Тета само му рече, че скоро в село ще има гости, така и показвали птиците и звездиците по небето.
   

Откриватели – 1

Откриватели – 1

Ключови думи:

Асеновци – 9 век – 1574 – поп Богомил – Ореш – меден камък - Каква е връзката между всички тях и накъде водят? Кое е видимо за очите и кое остава скрито?

1. Старото име на с. Асеновци е Осма Калугерово по името на минаващата край него река "Осъм" и предание, че в землището на селото имало манастир, в който живеели калугери.
2. Вероятно този манастир или църковен храм има връзка с разцвета на България през 9 век

Има и връзка с поп Богомил в по-късен етап от време. Богомилите са идейните последователи на учението на български свещеник, живял по време на царуването на цар Петър I (927-969), известен като Поп Богомил. Първите сведения^[1] за появата на богомилството говорят за враждебното отношение на Цариградската патриаршия към него и за окачествяването му като вредна за интересите на църквата и държавата манихейска ерес, примесена с павликянство.^[2]

3. През или около 1574 там се случват събития важни по своему
4. Ореш - След засилена римокатолическа пропаганда павликяните, чиито далечни наследници са жителите на с. Ореш били превърнати в католици и това обстоятелство слага отпечатък в духовното им развитие през последните 300 години. Покръстването на павликяните в Свищовско трябва да се отнася към времето от 1365 г. до 1369 г. или може би към годините 1245 до 1291 г. Първите сведения за село Ореш след падането на България под османска власт срещаме през 1450 г., когато село Павликянско Орешани имало 37 домакинства. Тъкмо в с. Ореш се ражда един от първенците на българо-католиците, отдали всичките си сили за духовното развитие на народа през XVII век по пътя на политическо му освобождение на — Филип Станиславов „епископ на Велика България“, написал първата българска печатна книга — „ Абагар“, издадена в Рим през 1651 г. Според Стансилавов, между 1625 и 1630 година, 30 павликянски семейства от селото приемат исляма.^[1] Определено може да се каже, че под влиянието на католическото духовенство в с. Ореш и другите католически села са засегнати всички по-важни традиции в частния и обществения живот на населението. Авторитетът на свещениците пораства, когато пасионистите получават разрешение да строят в енориите си скъпи и големи черкви. Строежът в с. Ореш започва на 25. II. 1851 г. и завършва на 31.V. 1857 г. по времето на отец Мариян Дипонцо. Строителството е разрешено със султански указ.

От доклада на епископ Филип Станиславов става ясно, че и една част от павликяните в с. Ореш са приели исляма между 1625–1630 г.

В района на селото и в околността му има извори от карстов произход, на които са построени чешми: Горната чешма, Долната чешма, Средната чешма — 1840 година, Крайната чешма, Хаджиевата чешма и Турската чешма, както и в местностите Мочур, Дядовата — Иванчова ралпа, Кръста, Бента и Бендера. Защитена местност „ Кайкуша“, обявена със Заповед № 438 / 02.08.1978 г., с площ 240 ха. включва остатък от влажна зона в бившата Свищовско — Беленска заливна низина е включена в природен парк „Персина“, определен от Закона за защитените територии.

6. Това е единственото, което намерих за меден камък, но може и да има нещо друго, което да ми убягва.

Природна забележителност „Кован кая”(Меден камък) – площ 78,90 ха.Охранява се от Държавното лесничество „Харманли” под контрола на РИОСВ – Хасково. Тази природна забележителност е обявена с цел опазването на редки и застрашени растения и животни. Това е едно от малкото места в България, където гнездят белоглави, египетски лешояди, черен лешояд(наричан още картал), черни щъркели,
както и множество южни видове като син скален дрозд и скална зидарка. Тук се срещат и световнозастрашените­ сухоземни костенурки.
Природната забележителност се намира в Източните Родопи, по поречието на р.Арда, която траките са наричали Бяла река. В непосредствена близост до гр.Маджарово, по пътя за с.Бориславци, Хасковска област. Със същото наименование има още 3 защитени природни забележителности в областта.