Един кон бавно умирал в двора на една ферма. Мигове преди края като на лента той видял целия свой живот...
Едно малко жребче, радостно тичащо сред полето под ласкавите и нежни погледи на своята майка, снежнобялата кобила и гордия си баща. Макар и малко конче, той усещаше любовта на своите родители, които не можеха един без друг и на чиято любов конете в цялата ферма завиждаха
Един ден във фермата дойдоха тъмни хора, огледаха всичките коне и един от тях посочи гордия му баща. Тръпка на уплаха мина през цялото тяло на майка му. Бащата нежно докосна с глава майка му и него и тръгна след хората. Майка му дълго гледа след него...Всеки ден отиваше до края на фермата с надежда, че той ще се върне и така бавно, ден след гаснеше губейки своята вяра. Така и я намериха до оградата с широко отворени очи вперени в големия път през полето
Малкото жребче осиротя. Нямаше ги вече майчината ласка и нежното подритване на бащата.
Дните вървяха дълги и тъжни докато един ден във фермата пристигнаха нови коне. Още с влизането си в обора младия вече жребец беше поразен от една златисто бяла кобилка, която се спря на входа, уплашена от новото и непознато място, в което влизаше. Тя усети погледа на жребеца, както и топлината, който той излъчваше. Пристъпи плахо към него. Знаеше, че сама трудно ще и бъде тука. Любовта им пламна още в първите мигове на нейното пристигане. Същата тази любов, която някога младия кон виждаше в своите родители сега завладя и неговото сърце.
Двата коня бяха неотлъчно заедно и когато след няколко месеца се появи жребчето със звезда никой не се учуди...
Минаха месеци.... Един ден вратата на портата се отвори и група мъже набързо набутаха вътре един изнемощял стар кон. Младия кон усети веднага, че това е неговия горд баща, който вече беше само един стар и болен кон. Отиде при него и видя в погледа му, че и той го позна, но не толкова радост, колкото тъга и умора видя в очите му. Бащата с поглед търсеше своята бяла кобила, но синът му показа с глава пътя, по който изнасяха умрелите вече коне. Грохна стария кон на земята и не стана повече, така си и угасна тъжен без да успее да се зарадва на своя син.
След още няколко месеца същите тъмните мъже влязоха и този път главния от тях посочи коня, героя на нашата притча. Цялото тяло на златисто бялата кобилка изтръпна, тя знаеше какво означава това. Тогава коня се обърна към нея, погали я с глава сякаш и казваше: "Не прави грешката на моите родители, имай вяра и ме чакай...Аз ще се върна някой ден. И когато се върна искам да те намеря тук, а не сина ми да показва пустеещия път отвъд фермата".....
Стария кон бавно си отиваше, но в погледа му имаше любов и смирение. До него стоеше една остаряла бяло златиста кобила и още няколко красиви млади коне всичките със звезда на челата, които бяха от неговото потомство
Поуката за вас каква е?
